Радо (Yohio-Lover) - Ел Камино - Bgwins

Твоите BWP
Отиване към съдържанието

Главно меню:

Участници > Участници в Градски легенди
 
 
 
 

Радо (Yohio-Lover)

Заглавие: Ел Камино

Описание: Трилър с изненадващ, но ясен край

На 6 км над градчето със странното име Нион Лайтс се намираше огромна хижа, в която отсядаха и туристи, и местни. Пътят до хижата беше стръмен. На около 4 км от нея имаше бариера, която спираше всякакви автомобили и нагоре се продължаваше пеша.

Гари, по-малкият му брат Гордън, сестра им Джесика и най-добрата ѝ приятелка тъкмо слизаха по пътя от хижата по пътя към колите си. Малко зад тях търкаляше инвалидната си количка дядото на Гари, Джон, който им беше уредил този престой в хижата. Не говореше много дори сред познати, но това не му пречеше да бъде най-известният и най-уважаваният човек в града. Притежаваше 6 големи строителни компании, които му носеха печалба, която би стигнала да осигури до дълбоки старини дори правнуците си.


Пътят, по който вървяха не беше асфалтиран нарочно, за да се чувства човек по-близо до природата. Жителите на градчето искаха да бъде асфалтиран, но щом Джон откаже нещо - то не се случва никога. На 20-ина метра от бариерата имаше селски път, чиято цел беше по него да минават автомобилите на горската полиция и планинската спасителна служба.


Докато вървяха чуха шум от форсиране на двигател, който явно изпитваше затруднения с коловоза по селския път и който много бързо се приближаваше към тях. Секунди по-късно чуха рева и на другите двигатели. Трудно беше да се каже точно колко коли бяха, но според стареца трябва да бяха поне 6.


В този момент Гордън бе застанал точно срещу селския път. Осветиха го фарове на кола, чу се стържене на гуми по чакъла и колата се завъртя на 180 градуса, като спойлерът на задния капак удари Гордън, който бе приклекнал ниско и покриваше Джесика. Късметът обаче му изневери. Навсякъде се разхвърча кръв, лицето на Джесика беше цялото в кръвта на брат ѝ, а главата му кацна в скута на стареца.


За минути на мястото пристигнаха полиция и линейки и в светлината от прожекторите им се видя и коя е колата убиец - син-металик Субару Импреза, от която излезе, залитайки, нейният шофьор - шерифското синче, което както винаги правеше каквото си иска, защото татко винаги го измъкваше, щеше да го направи и този път.


Старецът припадна на количката като видя главата на внука си в скута му, Джесика не спираше да пищи, а Гордън стоеше и само гледаше шерифското синче. Казваше  се Майкъл, но в неговата компания го наричаха Турбото, защото нямаше улично състезание, което да не е спечелил. До момента се бяха състезавали само из града и тъй като улиците по това време бяха празни, не пречеха на никого и никой не се оплакваше. Още повече, че всички знаеха, че и да се оплачат, най-много да се сдобият с някоя шерифска глоба.


Шерифът, Ерик, отиде при сина си и насила го натика на задната седалка на патрулката, след което запали колата, тръгна с мръсна газ и разби бариерата, която спираше колите по пътя за хижата.
Заместникът му, Анди, а и всички присъстващи знаеха много добре какво щеше да стане - ще го полее с ледена вода да изтрезнее и на другия ден всичко ще е забравено. Но този път грешаха.
На следващия ден всичко живо се бе събрало пред съда, където се очакваше присъдата и която всички вече знаеха - невинен до доказване на същото. Съдията, дебел негър, който по "случайност" се бе уредил на този пост, след като Ерик заплаши няколко души със затвор, му дължеше тази услуга и я изплащаше цял живот. Дори бяха станали най-добри приятели и каквото кажеше единият - другият това правеше.


Репортерите дори не си бяха включили камерите и микрофоните, защото предварително знаеха присъдата. И така и стана - адвокатът на Турбото излезе от съдебната зала и заяви, че обвиненията са свалени, защото нямало достатъчно доказателства. Сини Импрези в града имало десетина, предният номер на колата липсвал, а задният бил целият в кръв и не можело да се прочете нищо, в гората нямало камери и други такива глупости надрънка. След което седна в Навигатора си и подкара към кантората.


Но Ерик и съдията бяха пропуснали една подробност в бързината да потулят случая: когато колата спря окървавена, старецът с количката си се намираше на няма и 2 метра от задницата на колата и макар да беше сакат в краката, имаше орлов поглед и много добре видя номера. Не каза нищо, защото знаеше, че няма смисъл.


Качвайки се в патрулката Ерик погледна стареца, чийто поглед смрази кръвта на шерифа и затова отиде при него.
- Искаш нещо да кажеш ли? - подигравателно попита шерифът.
Джон само вдигна безизразни очи към него и го гледа дълго. След това каза съвсем тихо:
- Правосъдие ще има.
Ерик се изсмя.
- И кой ще го раздаде? Тук аз и съдията контролираме града, а ти си сакат и ти трябват двама помощници, за да се изпикаеш. - като каза това продължаваше да се смее и се качи в патрулката.
"Де да знаеше тайната", помисли си Джон, "нямаше да си толкова самоуверен". А Джон от години криеше една тайна с цел да я използва, когато наистина се наложи.


Джон подкара автоматичната си количка към своята кола - син Шевролет Ел Камино от 79-та, пригодено с рампа, така че да се качи заедно с инвалидната си количка и да кара колата. Такова нагаждане струваше доста, но с неговите доходи това беше като сутрешната му закуска. Запали двигателя, който изрева зловещо и подкара към къщи.


Въпреки невзрачния, леко ръждясал вид на това Камино, то далеч не беше за пренебрегване - 8-цилиндров двигател с 170 конски сили по стандарт. Джон обаче обичаше по-друг вид коли и затова си поръча от Шевролет 4.4-литров двигател с 370 конски сили -  това беше единствената такава бройка и тя бе собственост на Джон. Притежаваше и друг поръчков единствен по вида си модел Ел Камино, но той стоеше в гараж и никой никога не го беше виждал. А ако го видеха състезателите с техните немощни европейски и японски коли щяха да се изядат от яд и да точат лиги цял живот: черно Ел Камино с 8-цилиндров бензинов двигател и невероятните 680 конски сили.


В деня след "присъдата" вече бе установено кои са другите състезатели и те бяха оповестени в местните новини, които макар и косвено, бяха виновни и също бяха освободени като Майкъл Турбото. Няколко "състезатели" всъщност бяха решили да се покажат пред гаджетата си, но щом свили по селския път се отказали и си продължили по асфалта. Това оставяше трима виновника: дебелото тромаво синче на съдията, тежащо към 200 кг; братът на Майкъл Турбото, както и самият шериф, който учудващо бързо се появи на кървавата катастрофа, а всеки знаеше, че пътят до там дори с висока скорост отнема поне 10 минути.


Като всеки човек с пари и власт Джон също имаше своите връзки, а освен всичко друго имаше и остър ум за 82-те си години.

Минаха седмици от случая, виновниците така и не се появиха на погребението, поне да покажат, че съжаляват за стореното. Хората постепенно забравиха. Но не всички забравиха.
Състезанията продължаваха да се случват, но това, което никой не подозираше е, че маршрутите се променяха всеки път и тъй като различните маршрути бяха нещо нормално никой не задаваше въпроси.


Първото състезание през тази нощ включваше Турбото, като лидер в състезанието, а другите бяха някакви случайни зрители решили да се пробват и те. Стартът беше на централната улица, затворена, разбира се, от шерифа, минаваше по една тясна уличка между изоставени къщи, след които следваше много дълга права отсечка, а финалът беше жп прелезът. Печелеше този, който успееше да мине преди влакът да го отнесе. Интересното в това състезание беше, че от правата отсечка до финала имаше различни пътища и всеки имаше право да вземе, който си пожелае път, стига да пресече жп линията.


Двигателите ревяха, от ауспусите излизаше огън, публиката беше в екстаз в очакване на старта. От публиката излезе една мацка с цици по-големи от главата ѝ, за да даде старта. Гумите и на 4-те коли изсвириха, някои дори оставиха жълт пушек на стартовата линия и когато пушекът се разнесе от състезателите нямаше и следа. Най-трудната част от трасето беше тази, че след като достигнат висока скорост, автомобилите трябва бързо да намалят и да се шмугнат между къщите без да катастрофират в тях. Турбото знаеше пътя наизуст, но ентусиастите зад него не го знаеха и тримата един след друг се нанизаха в ъгъла на една от къщите, а върху покрива на първата ударила се кола се стовари гигантска поничка, показваща, че това някога е  било сладкарница. И така в състезанието остана само Турбото. Зад него обаче се движеше черен автомобил с изгасени фарове. Турбото знаеше ограничението за скорост на влака в тази част, която беше 50 км/ч и си беше направил изчисленията точно. Но този път сбърка. Влакът мина през прелеза с поне 120 км/ч и отнесе колата на Турбото като празно кашонче. От удара колата избухна, разцепи се на две и докато задницата продължаваше да се влачи по релсите пред влака, предницата, в която беше Майкъл се извъртя и попадна под колелата на вагоните. През предницата минаха колелата на всичките 40 товарни вагона, а влакът дори не намали, а продължи да ускорява, защото се управляваше от компютър и щом минеше определен сигнал компютърът ускоряваше скоростта.
Черният автомобил постоя няколко минути с включен двигател, след което завъртя волана наляво и се отправи в неизвестна посока.


На сутринта Джон беше на прелеза и наблюдаваше от колата си. Предницата на Импрезата не се знаеше изобщо къде се е дянала, а между релсите в продължение на метри се червенееха черва, сърце, дробове и други вътрешности. Тяло изобщо липсваше, а главата с липсващият му мозък бяха открити много по-късно при техническия преглед на първия вагон два щата след Нион Лайтс.
Отново следваше погребение, на което се яви само Ерик и никой друг. Така му стана ясно кой и колко е уважавал сина му.


Вечерта след погребението Ерик се напи, качи се в патрулката и подкара с бясна скорост. Каза на заместника му, Анди, сам да се оправя с проблемите. Докато летеше по пътя блъсна нещо тежко. Стъклото на патрулката беше покрито с кръв, та трябваше да пусне чистачките. Остави фаровете включени и излезе да види какво е ударил. Беше 200-килограмовото чудовище, синът на съдията. Завлече го до багажника и го натика там. Качи се в колата и продължи. Докато тръгваше забеляза, че се намира недалеч от дома съдията, където обаче беше тъмно и му се стори странно. Но все пак настъпи газта, надигна бутилката и изчезна.


Черният автомобил го следваше от разстояние с изгасени фарове, а Ерик беше прекалено пиян, за да се замисли, че някой го следи. След малко пак блъсна нещо и този път се оказа самият съдия чийто врат беше счупен и долната му челюст липсваше. И съдията отиде да прави компания на сина си в багажника на патрулката, която от теглото отзад клекна.


Черният автомобил постоя още малко на същото място и после отново потегли след Ерик. Няколко километра по-надолу преасфалтираха пътя заради изкопана дупка и бяха разделили пътя на две.
Но по това време на нощта нямаше кой да минава оттам и затова камионите бяха блокирали дясната част на пътя, която бе осветена. Ерик мислеше, че щом лявата е неосветена, значи може да мине оттам и настъпи газта докрай. Колата вдигна почти 200 км/ч и когато осъзна, че е сбъркал вече беше късно. В дъното на неосветения път някой беше паркирал верижен булдозер с лопатата към идващите коли. Патрулката се размаза в лопатата с около 200 км/ч., половината кола се смачка от удара. От високо се стовариха някакви шипове, които пронизаха остатъка от колата, а багажникът заприлича на настърган кашкавал.


Това беше моментът черният автомобил да отбие встрани от пътя на метри от патрулката. Включи фаровете и излезе от колата. Въпреки светлината не се виждаше кой е шофьорът. Постоя малко до смачканата патрулка, после се качи в колата, обърна и си замина, като се чуваше само боботенето на мощния му двигател.


Единственото останало доказателство, че този автомобил е бил там, беше празната инвалидна количка на Джон, поставена така че първите идващи автомобили да я осветят.
Черното Ел Камино продължи с нормална скорост по пътя наобратно и скоро изчезна в мрака сякаш никога не е било там.

Гласуване: 5.0/5
Виж конкурса
 
 
 
 

Няма коментари
 
 
Търсене

Искам да получавам email известия:

Translate Bgwins using Google Translator:

Назад към съдържанието | Назад към главното меню